Какви уговорки може и не може да има брачния договор

          С брачния договор страните могата да правят уговорки относно:

  § Уговорки относно имуществени отношения между бъдещите съпрузи, относно вещи, които вече са придобити, но по отношение на които не е взето  решение за собствеността им – например:

  •  “Притежаваната преди брака от съпруга къща остава негова собственост.”

  • Притежаваната от съпруга преди брака кола става съсобствена, при равно разпределение на дяловете.“

         Внимание! НЕ е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Това означава, че с брачния договор  собственост може да бъде прехвърлена от единия на другия съпруг изцяло или да бъде учредена обикновена съсобственост, но уговорка, че предбрачно имущество на единия съпруг става съпружеска имуществена общност, е нищожна и няма да произведе правно  действие.

             § Уговорки относно имуществени отношения, които ще възникнат по време на брака:

1) Каква да бъде собствеността върху новозакупените вещи от съпрузите по време на брака:

  • “Ако съпрузите закупят автомобил, той е собственост и на двамата.“

  • „Ако бъде закупена къща, тя става собственост на съпруга.“

  • “При закупуването на недвижимо имущество на стойност на 5000 лв. то става собственост на съпруга, чиито средства са вложени в покупката”.

           Внимание! Имуществените отношения на съпрузите могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими, напирмер:

  • “Движимите вещи, закупени по време на брака, стават съпружеска имуществена общност”

  • “Недвижимите вещи, закупени по време на брака, стават собственост на съпруга, чиито средстава са вложени в покупката.”

2) Кой от съпрузите и при какви условия ще може да сключва сделки със своето имущество или с имущество, придобито по време на брака, например:

  • “Всеки от съпрузите има право да продава/залага всички движими вещи без да е необходимо съгласието на другия съпруг.”

  • “Семейното жилище, без значение чия собственост е, може да бъде продадено или ипотекирано само със съгласието и на двамата съпрузи”.

3) Какво да бъде участието на съпрузите в разходите и задълженията, свързани с издръжката на семейството, например

  • „Всички комунални разходи (за ток, вода, интернет, кабелна телевизия и др.), свързани с домакинството, се поделят поравно между двамата съпрузи.“

  • “Всички комунални разходи (за ток, вода, интернет, кабелна телевизия и др.), свързани с домакинството, се поемат от съпруга, който работи при по-добри финансови условия.”

4) Каква да бъде издръжката на децата от брака, например:

  • “Всеки от съпрузите, когато работи, дължи за децата ⅓ от месечното си трудово възнаграждение”

                Внимание! Тази точка касае само имуществената страна на въпроса – личните грижи  и родителските права са неимуществен въпрос, те не могат да бъдат уговаряни в брачния договор.

                § Уговорки относно имуществени отношения, които ще възникнат при евентуален развод:

1.) Каква да бъде собствеността на вещите, придобити по време на брака, след развод, например:

  • “Семейното жилище остава собственост на съпруга, който ще упражнява родителските права след развода. Ако от брака няма родени деца, семейното жилище остава собственост на съпруга, който го е придобил.”

               Внимание! По принцип е възможен отказ от имуществени права от страна на единия съпруг в полза на другия, например:

  • “Всички вещи, придобити по време на брака, при развод, остават в собственост на съпруга, който не е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака” (Тук трябва да имам предвид, че съдът, при развод, се произнася относно вината само при изрично направено искане от някой от съпрузите)

2.) Каква да бъде издръжката  между мен и моя/та съпруг/а (ако искаме да има такава) при развод, например:

  • “При развод работещият съпруг дължи издръжка на неработещия съпруг в размер на ½ от минималната работна заплата за страната.”

  • “При развод съпругът дължи издръжка на съпругата в размер 100 лв. в продължение на 1 година след прекратяване на брака.”

  • “При развод съпрузите не дължат издръжка един на друг, освен ако не възникне някое от основанията, за издръжка, посочени в закона.”

                § Уговорки относно всякакви други имуществени отношения, между съпрузите, доколкото това не противоречи на закона

                 Внимание! След прекратяване на брака остават в сила само тези договорни разпоредби, за които това изрично е предвидено.

                   Сключеният брачен договор може да бъде подробен и да включва най-разнообразни уговорки, стига те да са свързани с имуществените отношения между съпрузите. Ако небрежно пропуснем или умишлено не включим клауза относно някое от имуществените отношения, свързани със съвместното съжителство и с брака, ще остане да се прилага добре познатия режим на съпружеска имуществена общност.

  Брачният договор не може да включва някой от долупосочените уговорки:

               § В брачния договор (независимо от това, което сме гледали по американските филми) никой от съпрузите НЕ може да включва уговорки, които регулират неимуществени отношения, като например:

  • кога и колко често брачното ложе ще се ползва по предназначение;

  • какво щебъде поведението към родителите на другия съпруг;

  • кой съпруг ще си играе с децата;

  • кой съпруг ще разхожда кучето;

  • кой съпруг ще върши домакинската работа и др.

               § Брачният договор НЕ е завещание, ето защо в него съпрузите НЕ могат да уговарят клаузи в случай на смърт. Това по същество означава, че уговорки, напарвени по повод смъртта на мен или моя/та съпруг/а ще бъдат нищожни и няма да породят правно действие. Пример за такива уговорки са:

  • “След смъртта на някой от съпрузите, неговото имущество прeминава в собственост на другия съпруг.”

  • “В случай на трагичен инцидент, завършил със смърт, семейното жилище, без значение чия собственост е, преминава в собственост на преживелия съпруг.”

             § В брачния договор не може да има само една клауза, например:

 

  • „Къщата, собственост на съпруга, се прехвърля в собственост на съпругата“.

              Ако сключим такъв договор, той ще бъде нищожен (не проявява действие), защото такъв договор по същността си е нещо друго –  дарение, замяна, покупко-продажба или някакъв друг договор, но не и брачен договор.